събота, 22 декември 2007 г.

Пием, пеем... но матер уат хаппен

Хм... тежка нощ... живота е гаден... крокодила ще ме убие...

Всяко зло за добро! Деа много вярно бих казал...

Вчерашен ден - екшън ден... такъв адвенчър не ми се бе случвал от много време. Като се почне от сутринта с метъл коледните песни които звучаха в офиса та до днес(22.12.2007) когато успях да се прибера жив след ненормално напиване по случай лош случай(добре че не се одавихме че имаше 12 литра бира най малко)...

Но като цяло хауса почна в тоз прекрасен ден когато на обяд ми звъннаха да ме питат дали ще идвам на интервю... аз горкия си мислех че е миналия ден и изобщо не съм се осетил. То реално се оказа че просто се е получило объркване като сме се разбирали кога да е интервюто.

А самото интервю което се проведе с 45 минути закъснение от моя страна(деа и гадния транспорт). Накратко мина много бързо и се пак много се каза и се обсъди. Самата фирма се оказа доста стабилна, 89-та година основана и за тези години се е развила в различни области.

Такаа и интервюто мина... после почва хауса в работата толкова бях изтрещял че една проста картинка която се добавя през админ панела ми трябваше 30 минути докат я кача... не за друго... вместо админа някой идеот(аз) направо я плесна в кода... е поне за 30 минути успях да събера всички колеги и да им направя малко веселба докат ме гледат какви зулуми с кода правя. ^^

И така и това свърши... следва как Кучето(АКИО) минава и ме понася към следващата одисея...
Мъжката любов пак е любов. Много пиене. Цяло кафене пълно с шумни пубери които бих избил докрак, и една мома която направо ме метна в тъча! Незнам какво или кой или що ама момичето беше... по точно е едно към едно с една приятелка която искам да видя от сума време ама тя е в САЩ(или кат са замислих от вчера мое и да не е)... хахаво ама и това свърши. Тръгнахме си и реших да изпратя АКИО което беше замислено прекъснато с едно телефонно обаждане.
.
.
.
И натам пиене, пеене каквото и да се случва в тоя живот!

1 коментар:

Анонимен каза...

Особено вечерта беше...нямам думи да го опиша.